Приложна хидравлика за строители

Отопление, вентилация и климатизация. Битови горещи води.

Приложна хидравлика за строители

Мнениеот academil на 08 Юли 2012 06:50

Bookmark and Share

1. ТЕРМИНОЛОГИЯ

Аксиоматиката е изходната база на всяка наука, и представлява по-същество езика й.
В областта на хидравликата терминологията и аксиоматиката са твърде обширни и разнообразни, като има и все още неутвърдени термини,
както и неологизми, дължащи се на навлизане на устройства, и оттам понятия, от съвсем далечни на хидравликата области,
напр. инверторно управление на електродвигател на помпа.
Част от термините са общоприети от специалистите в областта на водоснабдяването.
Част от термините са навлезли в българския език през немския, друга – чрез френски, има и от руски,
има термини на професионален жаргон (професионален сленг) или на фирмено ниво, които не са общоприети.
Разликите идват от сериозното многообразие и сложност на различните приложни области –
водоизточници, водопроводни системи, помпи и помпени станции, канализация и др.,
всяка от които представлява достатъчно сложна научна област.

2. НАЛЯГАНЕ / НАПОР

Дефинира се като сила, действаща на единица площ. Измерва се чрез манометри. Измерва се в :
1Pa=1N/m2; 1bar = 100 KРa = 10 m воден стълб (в.ст.; Н2О)
Основна единица е [бар], но употребата му се ограничава само в областта на флуидите.
1 bar = 100 kPa
1 mbar = 0,1 kPa
1 kPa = 10 mbar (основна единица в газоснабдяването).
Извънсистемни (SI, СИ) единици не се допускат, но се срещат много често,
и предизвикват сериозни конфликти или грешки при преизчисляването на дименсиите.
Особено при използването на англоезични фирмени материали;
друг е въпросът за умишлени грешки в дименсиите при некоректни реклами.
Физическа атмосфера (означение atm, атм):
1 физическа (нормална/стандартна) атмосфера = 101 325 Ра
Техническа атмосфера (означение at, ат):
1 at = 1 kgf/cm2 = 98 066,5 Pa (точно)
1 bar = 1 atm (прибл.)
Други единици:
Паунд или паунд сила на квадратен инч (psi, lb/in2, pfsi или lbf/in2) е широко използвана британска и американска единица за налягане.
1 psi = 6 894,76 Pa.
100 КРа = 1 атм (прибл.), или 0.981 атм (на морското ниво на екватора).
1 psi = 0,07 атм.
1 атм = 1 кг/ см2.
1 атмосфера=735,5 мм живачен стълб (ж.ст.), mmHg.

Атмосферното (барометричното) налягане е налягането върху всяка площ в атмосферата, предизвикано от теглото на въздуха.
Атмосферното налягате се измерва в ХЕКТОПАСКАЛИ, hPa, или мм ж.ст. (милиметри живачен стълб), mmHg.
Измерва се чрез барометри.

Вакуумът представлява налягане, по-ниско от атмосферното, т.е. по-малко от 1 бар.
Измерва се чрез манометри и вакуумметри.
В инженерната практика степента на вакуум се измерва с единици за налягане.
В SI единицата е паскал (съкратено Pa), но по-често вакуумът се измерва в милиметри живачен стълб (mmHg) или torr,
като 1 mmHg или 1 torr е равен на 133,3223684 Ра. Често се използват и барометрични единици или проценти от атмосферното налягане.
Във физиката се използват специфични единици – „молекули на см3” и „свободен пробег на молекулите”.
Практическо значение има диапазонът нисък вакуум – т.е. 100 КРа до 3,3 КРа.

В специализираната литература има таблици на съотношенията между основните единици за измерване на налягане.

3. СКАЛИ ЗА ОТЧИТАНЕ НА ХИДРОСТАТИЧНОТО НАЛЯГАНЕ

За отчитане на хидростатичното налягане се използват три скали: абсолютна, манометрична и вакууметрична,
втората и третата се наричат относителни.
При абсолютната скала за измерване на налягането нулата съвпада с абсолютната нула по температура,
от където следва, че тя може да приема единствено положителни стойности.
Върху абсолютната скала е представено нарастването на налягането със стъпка от 50 kPa.
Стойността 100 kPa отговаря на налягане една техническа атмосфера или това е налягането,
което атмосферата оказва върху земната повърхност.
Абсолютната скала за измерване на налягането съответства на абсолютната скала за измерването на температурата в [Келвин] [К].

Скалата, чиято нула отговаря на атмосферното налягане по абсолютната скала и расте в същата посока като нея,
представлява манометричната скала за измерване на налягането.
За разлика от абсолютната скала манометричната може да приема и отрицателни стойности.
Това са стойностите на налягане, по-малко от атмосферното.
Най-ниската стойност на налягането, според манометричната скала е –100 kPa. То отговаря на налягане 0 kPa по абсолютната скала.
Следователно разликата между отчитанията по абсолютната и манометричната скала е точно 100 kPa. Ако в дадена точка налягането по абсолютната скала е +70 kPa, то по манометричната то е –30 kPa. За произволна точка i връзката между налягането по абсолютната и манометричната скала може да се изрази по следния начин:
p abs = p ман + 100 kPa.
За практически цели манометричната скала е по-удобна за работа, тъй като нейната нула съвпада със стойността на налягането,
което се упражнява върху цялата земна повърхност.
За човешките усещания налягането започва да расте, когато последното превиши стойността на атмосферното
и започва да намалява, когато налягането падне под атмосферното.
В интерес на точността трябва да се отбележи, че налягането по манометричната скала е равно на нула единствено на надморска височина 0,00 м.

Скалата, чиято нула отговаря на атмосферното налягане по абсолютната скала и расте в посока, обратна на посоката на манометричната скала представлява вакууметричната скала. Максималната стойност на налягането по вакууметричната скала е 100 kPa,
тъй като това отговаря на абсолютната нула.
За налягания над атмосферното вакууметричната скала приема отрицателни стойности.
Иначе казано стойността на налягането в дадена точка, измерено по манометричната и вакууметричната скала е с една и съща стойност,
но с обратни знаци.
За същата точка i връзката между абсолютното, манометричното и вакууметричното налягане се изразява по следния начин:
pвак= ? p ман = 100 kPa ? p абс.

4. НАПОР НА ПОМПА

Напорът на помпа представлява максималното налягане на изхода от помпата.
Реалният напор на помпата представлява максималното налягане на изхода на помпата,
намалено със сумата от хидравличните съпротивления –
местни съпротивления от кривки (колена), редуктори, хидравлични съоръжения, прибори и пр.,
и линейни съпротивления, зависещи от дължината на нагнетателния тръбопровод, грапавината на тръбите, диаметъра
и режима – ламинарен, турбулентен или преходен.
По последните характеристики за нагнетателния тръбопровод се построява характеристиката на тръбопровода
в Q-H диаграмата на помпата при различни дебити, или скорости.
Пресечната точка на характеристиката на помпата и характеристиката на тръбопровода
представлява работната точка на помпата на този тръбопровод.

5. ДЕБИТ НА ПОМПА

Дебит на помпата Q e обемът течност, който помпата подава в тръбопровода за единица време, т.е. това е обемният дебит на помпата.
Основната измерителна единица е [m3/s]. В практиката много често се използва кратната единица [литър/секунда] = [l/s], като:
1 l/s = 0,001 [m3/s].
Големината на дебита зависи от геометричните размери на помпата, от честотата на въртене на вала и от напора, с който работи помпата.
Напорът и дебитът на всяка помпа са строго индивидуално свързани в Q-H характеристика напомпата.

6. МОЩНОСТ

Под мощност N на помпата се разбира консумираната от нея механична мощност.
Това е входящата мощност на помпата, която задвижващият двигател предава на вала под формата на въртящ момент M
и ъглова скорост omega = Pi.n/30, т.е. N = M. Omega/1000 в [KW].
Част от тази мощност се изразходва за създаване на полезна мощност (създаване на течностен поток с определен дебит Q и напор H),
а друга се губи в процеса на преобразуване на механичната енергия.
Полезната (ефективна) мощност Ne на помпата е мощността, която получава течността, преминала през помпата.
Това е изходящата мощност на помпата и се определя по зависимостта:
Ne = Ro.g.Q.H/1000 [KW],
където дебитът Q е в [ m3/s], а напорът H в [m H2O].
Най-често помпите работят с вода Ro = 1000 Kg/m3, като дебитът се дава в [l/s]. В този случай за полезната мощност на помпата се получава:
Ne = 0,00981.Q.H [KW].

7. ПЪЛЕН КОЕФИЦИЕНТ НА ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ (КПД)

КПД на помпата е отношението на полезната (изходящата) мощност към мощността (входящата) на помпата:
Heta = Ne/N.
Пълният КПД характеризира общите загуби на енергия в помпата. Той се представя като произведение на три частни КПД,
които отчитат отделните видове загуби на енергия в помпата – хидравлични, обемни и механични:
Heta = Heta,н . Heta,о . Heta ,м,
където: Heta,н е хидравличният КПД; Heta,о - обемният КПД; Heta,м - механичният КПД.

8. ДОПУСТИМА ВАКУУММЕТРИЧНА СМУКАТЕЛНА ВИСОЧИНА И ДОПУСТИМ КАВИТАЦИОНЕН ЗАПАС

Допустимата вакуумметрична смукателна височина или само смукателна височина
представлява максималното хидравлично съпротивление на входа на помпата.
Представлява сума от геодезичната височина, т.е разстоянието по геоцентричната вертикала от повърхността на водния източни, ако е отворен,
до оста на ротора на помпата, и сумата от хидравличните съпротивления – местни съпротивления от фасонни фитинги, хидравлични съоръжения,
прибори и пр., и линейни съпротивления, зависещи от дължината на смукателния тръбопровод, грапавината на тръбите, диаметъра и режима – ламинарен, турбулентен или преходен.
В теорията на термодинамиката смукателната височина се дефинира като подналягане (вакууум), при което водата (или съответната изпомпвана/транспортирана течност), пресича лявата гранична крива на фазов преход от (своята) фазова диаграма, т.е. започва да кипи и се превръща в пари.
Следователно, ако хидравличното съпротивление на входа на помпата е по-голямо от допустимото възниква процес на кипене на течността. Това явление се нарича кавитация. Изразява се в отсъствие на дебит, бучене на помпата, и води до ерозийно разяждане на работните органи на помпата – тотална повреда на помпата.
Допустимата вакуумметрична смукателна височина и допустим кавитационен запас са показатели, характеризиращи условията,
при спазването на които се осигурява безкавитационен режим на работа на дадена помпа.
Вакууметричната смукателна височина представлява разликата между атмосферното налягане Ра на свободната повърхност на течността в
открития смукателен резервоар и абсолютното налягане Ps на течността при входа на помпата, изразена в метри течностен (най-често воден) стълб:
Hv = (Pa – Ps)/Ro.g, където Ro – относителното тегло на течността, кг/м3.
Вакуумметричната смукателна височина зависи от разположението на помпата спрямо смукателния резервоар,
от начина на изпълнение на смукателния тръбопровод и от дебита, с който работи помпата. Определя се по зависимостта:
Hv = (Pa - Ps)/Ro.g = Hs +vs**2/2.g + hv,1
където Hs е геодезичната смукателна височина - вертикалното разстояние от нивото на водата в смукателния резервоар до входа на помпата,
vs – скоростта на потока в смукателния тръбопровод, м/с, hv,1 – хидравлични съпротивления на смукателния тръбопровод.
В каталозите на фирмите, производители на помпи, се дава допустимата вакуумметрична смукателна височина Hv,доп в mH2O.
Това е такава максимална вакуумметрична височина, при която се осигурява безкавитациона (безаварийна) работа на помпата.
Hv,доп = (Pa,н – Ps,доп)/Ro.g,
където Ps,доп е допустимото минимално абсолютно налягане на входа на помпата;
Pa,н = 101300 Pa - нормалното атмосферно налягане на морското ниво.
Често, като антикавитационен показател на помпата, се използва т.н. кавитационен запас dH,
показващ с колко абсолютната специфична механична енергия на течността на входа на помпата е по-голяма от енергията,
определена от налягането на парообразуване за тази течност. Определя се по зависимостта:
dH = (Ps /Ro.g + Vs**2/2.g) – Pt/Ro.g,
където Pt е налягането на парообразуване (налягането на наситените пари) на течността.
За нормална, безкавитационна работа на една помпа, е необходимо спазването на условията:
Hv < Hv,доп или dh < dhдоп.
Използвайки горните зависимости за Hv и dh може да се изведат формули за определяне на геодезичната смукателна височина Hs,
в зависимост от това кой от двата показателя е известен:
Hs < Hv,доп – vs**2/2.g – hv,1
Hs < Pa/Ro.g –Pt/Ro.g – dhдоп – hv,1.
Последната формула дава в най-общ вид зависимостта на максимално допустимата геодезична смукателна височина от стойността
на атмосферното налягане, вида и температурата на течността, както и от съпротивлението на смукателния тръбопровод.
В англоезичната литература за допустимия кавитационния запас се използва означението
NSPH (net positive suction head – чист положителен смукателен напор):
NSPH = dhдоп = Pa/Ro.g –Pt/Ro.g – Hs – hv,1.
С отчитане изменението на големината на атмосферното налягане формулата придобива вида:
Hs < Hv,доп – vs**2/2.g – hv,1 – dPa/Ro.g,
където dPa/Ro.g = (Pa,н - Pa)/Ro.g е изменението на атмосферното налягане спрямо нормалното атмосферно налягане
Pa,н = 101,3 kPa ( 1013 hPa), за което обикновено се дава каталожната стойност на допустимата вакуумметрична смукателна височина.
Нормалната температура е 20 оС, или се указва специално в каталога на помпата.
В табл. 1 са дадени стойностите на налягането на насищане за водните пари при различна работна температура,
а в табл. 2 - стойностите на атмосферното налягане в mmHg (милиметри живачен стълб), hPa (хектопаскали)
и mH2O (метри воден стълб) в зависимост от надморската височина Delta.

Таблица 1
t, oC………….....……..….5…..……10..………20……….30………...40………...50………….60……..…….70…….…..…80………..…90
Pt, Pa….…………...…….837.....1226.....2335.....4218......7358.....12360.....19914.......31096……...47382…....70142
Pt/Ro.g, mH2O......0,089...0,125.....0,238…..0,430…...0,750…...1,250…....2,030…..…3,180.……...4,830…...…7,150

От последния ред на Табл.1 може да се определи приблизителната стойност на теоретичната смукателна височинана помпата само
в зависимост само от температурата на флуида Н см = Pa - Pt/Ro.g, без отчитане на хидравличните съпротивления и надморската височина,
например при t = 30 oC e Hсм = 10 – 0,43 = 9,57 м,
………………..при t = 90 oC e Hсм = 10 – 7,150 = 2,850 м.

Таблица 2
Delta, m.............…….0..….200…...400......600…....800.....1000......1200.....1400…..1600…..1800…..2000.……2200
B, mmHg….……........760…..741..….722…....705...….688…....671.....….654….….638…....622…...607….…592...……577
Pa, hPa………..………..1013….988…...963….....940…....917…...895….......872…….851…...…829……809……..789…...…769
Ha=Pa/Ro.g, mH2O...10,3…10,1…..9,8….....9,6…....9,35…...9,1…....….8,9…….8,7……...8,45…..8,25….…8,00….….7,8

По Табл.2 се определя намаляването на теоретичната смукателна височинана помпата само от надморската височина,
без отчитане на хидравличните съпротивления и температурата на флуида,
dP/Ro.g = (Pa,н – Pa, j)/Ro.g [mH2O].
Например при надморска височина 200 м намаляването на смукателната височина ще е с:
dP/Ro.g = (Pa,н – Pa, 200)/Ro.g = (101,3.1000 – 988.100)/1000.9,81 = 0,2255 mH2O.
а при надморска височина 800 м (Драгалевци, София) с
dP/Ro.g = (Pa,н – Pa, 800)/Ro.g = (101,3.1000 – 917.100)/1000.9,81 = 0,978 mH2O.

Приблизително изменението на атмосферното налягане с увеличаване на надморската височина може да се определи по зависимостта:
Ha=Pa/Ro.g = (10,3 – Delta/900), mH2O.

Центробежните помпи имат ограничена смукателна височина Hs, обикновено не повече от 6-7m.
При необходимост от по-голяма смукателна височина се използват ежектори, монтирани на входа на смукателния тръбопровод.
Част от дебита на помпата се отклонява от тръбопровода към ежектора за засмукване и повишаване на налягането на водата
на входа на помпата. Този начин е подходящ за използване при сравнително тесни кладенци, когато помпата не може да се постави
вътре надолу в кладенеца. В зависимост от разполагаемия напор на помпата, може да се преодолее смукателна височина Hs=20-30m
(при едностъпална помпа) като за целта се използва до 80% от номиналния й дебит. В този случай е необходимо смукателният тръбопровод и
тялото на помпата да бъдат предварително запълнени с вода за първоначално пускане на помпата, поради което смукателят е снабден
с обратна клапа. При разхерметизиране на смукателния тръбопровод (повреда на обратния клапан, задръстване с нечистотии,
спукване на тръбопровода или връзка) центробежната помпа не може да заработи при повторно пускане в действие.

Пример. Във водоснабдителна система се използва центробежна помпа, осигуряваща дебит Q = 12 l/s.
Помпата засмуква вода от кладенец и я подава в напорен резервоар, нивото в който е на височина h=12 м спрямо нивото на водата
(водното огледало) в кладенеца. Размерите на смукателния и нагнетателния тръбопровод са съответно: d1=80 mm, дължина на смукателния тръбопровод L1=8 м, и на нагнетателния :d2=65 мм, L2=40 м. Коефициентите на триене са: за смукателния тръбопровод Lambda1=0,025 и за нагнетателния – Lambda2=0,026 (по каталог за грапавост на тръбите).
Сумарните коефициенти на местни съпротивления са: Sum и1 = 6 и Sum u2 = 10 (по каталог и разводката на водопровода).
Местните съпротивления за отделни фасонни фитинги, хидравлични съоръжения, прибори и пр. се дават или в каталог,
или в специализираната литература по обобщени данни.

Да се определи:
1. Необходимия напор на помпата.
2. На каква максимална геодезична смукателна височина Hs спрямо нивото на водата в кладенеца може да се монтира помпата,
ако допустимата вакуумметрична смукателна височина е по каталог H v,доп= 6,5 mH2O ?
3. Как ще се измени максималната геодезична смукателна височина, ако помпата се монтира в географски район
с надморска височина Delta = 1000 м.
4. Как ще се измени максималната геодезична смукателна височина на помпата при температура на водата 50 оС ?

Решение.

1) Първо е необходимо да се пресметнат загубите на напор в смукателния hv,1 и в нагнетателния тръбопровод hv,2.
Скоростта на водата в тръбопроводите е:
? в смукателния: v1 = 4.Q/Pi.d1**2 = 4.0,012/3,14.0,08**2 = 2,39 m/s;
? в нагнетателния: v2 = 4.Q/Pi.d2**2 = 4.0,012/3,14.0,065**2 = 3,62 m/s.

Загубите на напор в тръбопроводите са:
hv,1 = Lambda1.L1/d1.v1**2 + Sum и1.v1**2/2.g =
= 0,025.8/0,08.2,39**2/2.9,81 + 6.2,39**2/2.9,81 = 2,47 H2O
hv,2 = Lambda2.L1/d2.v2**2 + Sum и2.v2**2/2.g =
= 0,026.40/0,065.3,62**2/2.9,81 + 10.3,62**2/2.9,81 = 17,37 H2O

За напора на помпата при P1=P2=Pa-наляганията над водоизточника и резервоара са еднакви и равни на атмосферното налягане, се получава:
H = h + hv,1 + hv,2 = 12 + 2,47 + 17,37 = 31,84 mH2O.
По този напор се избира по каталог необходимата помпа.

Полученият резултат означава, че помпата ще пълни резервоара, но примерно този напор няма да е достатъчен водата да фонтанира.
Или ако трябва водата да се подава във водопроводната мрежа на къща, т.е помпата се явява елемент от хидрофорна система,
трябва да се добави необходимия напор за преодоляване на местното съпротивления на кранове, душове, бойлер, които са посочени в каталог,
но при липса на точни данни се приемат средностатистически, които се движат в границите 13-22 mH20.

ВАЖНО. Крайният напор в домашна водопроводна система при наличие на меки връзки към батерии, душове, бойлери
не бива да надвишава 5 бар, понеже съществува опасност от избиване на връзката и наводнения. Следва или връзката да се замени с твърда,
или напорът на помпата да се намали, при което напорът и дебитът в крайните точки – батерии, душове, ще се намали.
Последното е особено важно при хидрофорните системи.

2) В случая скоростта на входа на помпата е равна на скоростта в смукателния тръбопровод, т.е. vs = v1 = 2,39 m/s.
Тогава максималната геодезична смукателна височина Hs,max,0 на морското ниво е:
Hs,max,0 = Hv,доп – vs**2/2.g – hv,1 = 6,5 - -2,39**2/2.9,81 – 2,47 = 3,74 м.

3) При надморска височина Delta = 1000 м атмосферното налягане е Pa,1000=895 hPa по Табл.2.
Следователно изменението на атмосферното налягане е:
dP/Ro.g = (Pa,н – Pa,1000)/Ro.g = (101,3.1000 – 895.100)/1000.9,81 = 1,2 mH2O.
Максимално допустимата геодезична смукателна височина при тази надморска височина ще бъде:
Hs,max,1000 = Hs,max,o - dP/Ro.g = 3,74 – 1,2 = 2,54 м.

4) При температура 50 оС налягането на насищане за водните пари Pt e12360 Pa, съответно Pt/Ro.g = 1,25 mH2O по Табл.1,
максимално допустимата геодезична смукателна височина при тази температура ще е на морското ниво
Hs,max,0, 50 = Hs,max,0,20 - Pt/Ro.g = 3,74 – 1,25 = 2,49 м,
а при надморска височина 1000 м при същата температура 50 оС ще бъде
Hs,max,1000, 50 = Hs,max,1000, 20 - Pt/Ro.g = 2,54 – 1,25 = 1,29 м.

9. ТЕРМОДИНАМИЧНИ ИЗВОДИ

При увеличаване на хидравличните съпротивления на смукателния тръбопровод смукателната височина се намалява.
При повишаване на надморската височина смукателната височина се намалява.
При повишаване на температурата на транспортирания флуид смукателната височина намалява.

10. ГЕОДЕЗИЧЕН ИЗВОД

Най-ефективният способ за увеличаване на смукателната височина на помпата е намаляване на геодезичната височина,
т.е. спускане на помпата към водното огледало, например на кладенеца.
От другите параметри най-съществено влияние оказва диаметърът на смукателния тръбопровод –
увеличаването увеличава смукателната височина.
"Честността е най-големият лукс, който човек може да си позволи." - Джеръм Клапка Джеръм
academil
Експерт
 
Мнения: 2463
Регистриран на: 17 Яну 2011 19:03
Местоположение: с. Слънчев ден, в покрайнините му е Варна
Skype: Не приемам съобщения

Re: Приложна хидравлика за строители

Мнениеот academil на 08 Юли 2012 11:53

ДИАГРАМА НА ХИДРОСТАТИЧНИТЕ СКАЛИ

Хидростатични скали.JPG


ХИДРАВЛИЧНА СХЕМА НА ПРИМЕРА

Въведение в хидравликата - пример.JPG


ДИАГРАМА НА Q-H ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЦЕНТРОБЕЖНА ПОМПА И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТРЪБОПРОВОД
В ДВА ВЪЗМОЖНИ ВАРИАНТА (А-В) ЧРЕЗ ПРОМЯНА (УВЕЛИЧАВАНЕ) НА ХИДРАВЛИЧНОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ
ПРИ ДРОСЕЛНО РЕГУЛИРАНЕ(НАМАЛЯВАНЕ) НА ДЕБИТА


Регулиране на помпи - фиг_1.JPG
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
"Честността е най-големият лукс, който човек може да си позволи." - Джеръм Клапка Джеръм
academil
Експерт
 
Мнения: 2463
Регистриран на: 17 Яну 2011 19:03
Местоположение: с. Слънчев ден, в покрайнините му е Варна
Skype: Не приемам съобщения

Re: Приложна хидравлика за строители

Мнениеот Стилиян Лукаров на 08 Юли 2012 13:16

Перфектно изнесена и представена тема!
:respekt:
SHL - Строителство и ремонт
:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
http://www.bgremonti.com
http://www.otpushvane.com
:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
Аватар
Стилиян Лукаров
СМР
СМР
 
Мнения: 6240
Регистриран на: 15 Авг 2006 13:58
Местоположение: София

Re: Приложна хидравлика за строители

Мнениеот vlmladenov на 08 Юли 2012 21:58

За пореден път academil показа, че е една голяма енциклопедия в строителството. sk (49).gif
Винаги напред. Затова сме живи
http://www.bgremonti-pokrivi.com
Аватар
vlmladenov
СМР
СМР
 
Мнения: 528
Регистриран на: 09 Мар 2010 17:26
Местоположение: софия
Skype: vladimir.mladenov84


Назад към ОВК и БГВ

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта